Кой е измислил Кока-Кола?

На 8 май 1886 в Атланта, Джоржия д-р Джон Пембертън е почерпил своите клиенти в аптеката с това питие, което веднага става популярно и започва да го продава за 5 цента за чаша.

Един следобед той е разбъркал сладката течност, след което отива в аптеката, за да я газира. Започва да я предлага на клиентите на аптеката и веднага става голям хит. Счетоводителят на Джон Пембертън - Франк Робинсън, който впоследствие му става и партньор, измисля първото лого на газираната напитка.

Пт 1886 до 1892г двамата партньори са продавали до 9 чаши от напитката на ден. След това един добър търговец на име Кендлър, започва да прави рекламни материали, свързани с Кока-кола до такава степен, че хората започнали да я виждат навсякъде. И тази стратегия е проработила. Не след дълго един инвеститор решава да я бутилира и Колата започва да увеличава продажбата си като цената за една бутилка става един долар. 

Не след дълго обаче започват да се появяват имитатори на напитката и Кола не е бика много доволна от този факт. Насърчавала своите клиенти да искат да пият от "оригиналната Кола". След това решили и да създадат своя бутилка, която да се отличава от всички останали, за да знаят хората какво пият. 

Известно време след това напитката се разпространява в много държави и щати в Америка и става една от най-най-популярните напитки в днешни дни.
Източник

Кой е измислил ножицата?

Ако се поровим малко в интернет ще намерим едно фалшиво твърдение, че ножицата е измислена не от кого да е, а от самият Леонардо да Винчи. Това разбира се не е вярно. Ножиците са били измислени много преди това.

Човекът, който е измислил ножицата е неизвестен. Най-ранни данни за съществуването на такъв инструмент датира преди 4000-5000 години в Месопотамия.

Дълги години след това, ножицата, която познаваме и днес, е била за първи път документирана по времето на Римляните. Тогава са правени от бронз или желязо. За богатите са правени и от по-скъп метал и са били гравирани и украсявани.

Източник

10 факта за овцете

1. Овцете са тревоспасни животни - хранят се със семена, трева и растения.

2. Агнетата подхождат няколко минути след раждането си и са зависими от майките си първите четири до шест месеца от живота.

3. Не само, че могат да разпознаят до 50 лица на други овце и да ги помнят две години, но те могат да различават и човешките лица.

4. Когато овцете преживеят стрес и изолация те започват да показват признаци на депресия, близки до тези на човека.

5. Овцете използват различни интонации на гласа си за да покажат емоциите си.

6. Овцете имат впечатляваща памет и умения за разпознаване. Те си създават приятелства и изпитват тъга, когато някой техен приятел умре.

7. Могат да изпитват емоции като гняв, ярост, отчаяние, скука, отвращение и щастие.

8. Овцете са едни от първите животни, които са били опитомени.

9. Могат да различават емоции по лицето.

10. Имат изключително впечатляващо зрение, което им позволява да виждат почти на 360°, което означава, че виждат зад себе си без да се обръщат.
Източник

Любопитни факти за слуха

Загубата на слуха води до чувството за отдалеченост и изолация от околния свят, което може да доведе до депресия.

Загубата на слуха започва с намаляване на горния диапазон на честотите. Шума измерваме в децибели, а диапазона на честотата  на звука в херцове.

Диапазона на честотата на звука, който чуват хората е между 20 и 20 000Hz, но най-чувствително чуваме между 2000 и 5000Hz.

Що се отнася за шума - най-безопасно е за нашият слух е шума между 0 и 85dB. Всичко над тази стойност уврежда слуха ни.

Ето и някои факти, относно слуха на човека: 

1. Според Световната Здравна Организация (СЗО) около 466 милиона хора по целия свят страдат загуба на слуха.

2. Всяко трето на хиляда деца се ражда с увреден слух на едното или двете уши.

3. Повече от 90% от глухите деца се раждат от родители с увреден слух.

4. Възрастни между 20 и 69 години най-често претърпяват загуба на слуха си,  най-вече между 60 и 69 години.

5. Във възрастовата група между 20 и 69 години е два пъти по-вероятно мъжете да са с увреден слух, отколкото жените.

6. Вашият слух зависи от малки мъхчета, които са разположени в ухото. Ако те изчезнат - губите и слуха си.

7. Най-вероятната причина за загуба на слух е излагане на висок шум над 85dB.

8. Вашият слух може сериозно да пострада само при единично излагане на много висок шум като взрив или гърмеж на пушка.

9. Ушите винаги са активни, дори когато спите те са нащрек. Мозъка обаче ги блокира.

10. Ушите служат не само за чуване, но и за пазене на равновесие.

11. Не всички същества на Земята чуват с уши. Змиите използват челюстни кости, рибата реагира на разлика в наляганията, а мъжките комари използват антени.

12. С напредване на възрастта човек започва да чува по-малко високите честоти.

13. Кучетата чуват по-високи честоти от хората.

14. Котките чуват повече от хората и кучетата. Мускулите на ушите им позволяват да ги завъртат до 180°.

15. Слуха на маймуните е малко по-неточен от този на хората на честоти под 8000Hz, но могат да чуват до 45000Hz, което е една октава повече от човешкия лимит.
Източник

Софи: кучето чудо

Софи - кучето чудо

Всичко започва на 7 Април 2009г. Кучето, заедно със своите стопани е плавало на яхта в Австралийското море и изведнъж морето става много бурно. Софи по едно време се приближава към ръба на яхтата и въпреки опитите на семейството да я спасят, кучето изчезва от техният поглед. Какво се случва след това?

Софи успява да преплува няколко километра и да стигне до брега на остров Сейнт Бийс, който е обитаван само от диви животни. Там, тя живее в продължение на четири месеца. 

Веднъж рейнджъри съобщават, че са забелязали куче, което е било в много лошо състояние, но не могли да го хванат. Кучето успява да оцелее в собствения си "сървайвър" за 4 месеца, хранейки се с диви животни. Един ден рейнджърите срещат отново кучето и го хващат. Съобщават за случката и семейството на Софи весна отива до там, за да провери дали това не е случайно тяхното куче. Радостта е била голяма когато се срещат и от тогава Софи продължава са живее безгрижен живот със своето семейство.
Източник

Експериментът с малкия Алберт: Какво постигат?

През 1920г учените Джон Уотсън и Розали Рейнър извършват най-неетичния експеримент с едно деветмесечно бебе на име Алберт.

Експериментът включвал предизвикване на страх от различни предмети. Целта е била да се разбере дали хората ги е страх по рождение от някои неща или започват да се страхуват от тях впоследствие на преживяванията им. 

Първо са започнали с лабораторна мишка. Дали я на малкия Алберт, за да видят каква ще е реакцията му. Бебето изобщо не се страхувало, а даже било любопитно да разгледа малкия гризач отблизо. 

След това започнали отстрани да предизвикват висок шум с чук върху метал с цел да свърже бебето идването на мишката със звука, който го плаши. След известно време бебето започва да плаче от страх още като види малката мишка.

Повторили експеримента и с други предмети, като накрая бебето се страхувало от всичките.

Като заключение на експеримента двамата учени установили, че страхът от определени неща е на база на преживяванията му.

Източник

Какво се случва след проведен експеримент с деца?

През 1968г учителката Джейн Елиът е била подтикната да направи един експеримент с децата, на които преподава.

Тя е разделила децата от своя клас на две групи: деца със сини очи и деца с кафеви и тъмни очи. 

Тези със сините очи са били етикетирани като по-добрите и първенците, докато тези с кафеви очи са били определяни като деца под тяхното ниво заради разликата в цвета на очите.

Целта е била белите деца да разберат какво означава расизъм и, че е нещо, което те трябва да избягват да правят.

Това, което показало този експеримент е било, че поведението на децата със сините очи се е променило веднага. Започнали да упрекват и да се подиграват на другите за това, че не са като тях и да се изтъкват колко са важни и умни и започнали да получават по-високо оценки в клас. В същото време тези с тъмните очи са се почувствали подтиснати, унижени и стресирани и успехът им в училище е станал по-нисък. 

В края на експеримента децата са почувствали облекчение, че няма да се третират като различни и разбрали какво е чувството когато се държат така с теб. От тогава този експеримент е провеждан много пъти и резултатът е бил един и същ.
Източник