Орехът - едно от чудесата на света

    

    Орехът, наречен още "царски орех", е мощно дърво, което може да достигне до височина 35 метра и да живее до 300 години.

    Орехите са най-уникалният представител на растителния свят. Всички части в тях имат силно биологично активни свойства и са важен компонент в зелената аптека, тъй като помагат много ефективно в лечението на човекия организъм. Народната медицина на много страни изобилства с лечебни рецепти на основата на ореха.

    Древните гърци са твърдели, че те пренесли ореха от Римската империя, но вече е доказано, че орехът бил отглеждан още в първобитните времена в Европа. Едно от първите описания на ореха дължим на бащата на ботаниката Теофраст (през 4-3в пр.н.е.); за него се споменава и в трудовете на Цицерон, Диоскорид, Плиний, Вергилий, Хипократ. Сходството на ореховата ядка с човешкия мозък ражда и много легенди.

    Често наричат ореха "дървото на живота", тъй като от древни времена той хранел, възстановявал силите и лекувал.  Според източната медицина орехът засилва мозъка, сърцето и черния дроб. Прочутият лекар и мъдрец Авицена писал, че орехите са ефективно лечебно средство срещу много болести. Той ги препоръчвал за възстановяване след продължително боледуване 

    Зрелите орехи съдържат витамините А, В1, В2, В12, В15, С. К, Е, РР, каротин, дъбилни вещества, ситостерони, хинони, линолева и линоленова киселина, юглон, ефирно масло и др. Те са богати и на минерални елементи - фосфор, калий, манган, калций, сяра, желязо, алуминий, магнезий, цинк, йод, кобалт, мед, строций, хром, флуор и никел. В орехите се съдържат и всички необходими главни аминокиселини - цистин, лизин, хистидин, аргинин, глутаминова киселина, аланин, пролин, валин и др. Аминокиселините се отразяват положително върху формирането на мускулната система, костите, кръвта, сърцето, кожата и косата

    Орехите обаче са силно калорични. 100 грама съдържат около 650 калории. В едно хранене могат да се употребяват 3-4 ореха, на ден - около десет. 

Източник: книга: "Орехите - празникът на мозъка"

Знаете ли какво е "жаме ву"?

    Жаме ву идва от френски и означава "никога не е видян". Това всъщност е илюзията, че видяното никога не е видяно. Или по-просто казано - това е обратното на дежа ву.

    Ето например - случвало ли ви се е да влезете в хола на жилището, в което сте израснали и мястото да ви се струва много непознато, сякаш го виждате за първи път? Това е жаме ву. То се среща много по-рядко от дежа ву. Попадате в някаква ситуация, която знаете, че преди сте били, но просто в момента ви се струва, че преживявате за първи път или дори има случи, в които човекът е чул някаква дума от ежедневието, но точно в този момент не се сеща за нея и казва, че я чува за първи път. Това са случите, които учените описват като жаме ву.

    В повечето случаи много малко хора преживяват това чувство. Хората с шизофрения, епилепсия и други заболявания съобщават, че са преживели такъв феномен не веднъж. Та в крайна сметка това чувсво почти никога не се среща при здравите хора.

Учени откриват най-древната мида на света и я убиват в процеса на изучаване!

Екип от изследователи са съобщили за мекотелото Минг - най-старата мида открита досега в света, която е  била на цели 507 години.

Океанската мида Минг е била открита на 80 метра дълбочина във водите на Исландия през 2006 година.

Учени от университет във Великобритания са изследвали мидата, за да установят възрастта и. След първоначалният им анализ са установили, че тя е на 402 години. Кръстили са я Минг - името на династията,  през която се е родила.

По-късно обаче мидата отново е изследвана и е установено, че всъщност тя е на 507 години, което значи, че е родена през 1499 година. 

Тогава е обявена от рекордите на Гинес за най-старото мекотело на света. 

За съжаление обаче Минг не остарява повече, тъй като с цел да изследват застаряващата и вътрешност, учените решили да я отворят и Минг умряла.

Източник

 

Любопитно за алигаторите: Знаете ли, че могат да възстановяват зъбите си?

    Интересен факт за алигаторите: могат да възстановят всеки от своите зъби до 50 пъти. Това е доста впечатляващо, имайки впредвид нас хората - като си изгубим постоянен зъб, няма връщане назад.

Възстановяване на зъбите

    Този факт обаче може да се промени. Учените изучават как алигаторите успяват да възстановят зъбите си и как може този процес да се приложи при хората и да даде надежда да спаси хората, които поради различни причини са останали без зъби.

    Учените са използвали рентгенови снимки и проби от тъканите и са създали нови алигаторски зъби в лабораторни условия и са установили, че за всеки зъб има два прекурсора, които се активират когато изгубят зъба си.

    Процеса на растеж започва когато тъканта, наречена зъбна ламина, започва да набъбва. Това води до активиране на стволови клетки  и изпращане на сигнали до молекули, които започват изграждането на новия зъб. 

Еволюция

    Много е трудно да разберем природата и как еволюцията се отразаява на видовете през годините и оставя определени способности при едни и я отнема при други. Но ние хората имаме остатъци от зъбна ламния и учените се опитват да установят как да я активират и да започнат отново растеж на зъб, както се случва при алигаторите. Знанията, които придобиват от тези изследвания могат да бъдат също така полезни и при други медицински проблеми при хората като растеж на повече зъби и други. 

    Изследванията са още в начален стадий, затова възстановяването на зъбите при хората е в далечното бъдеще, но имайте в предвид, че след известно време смяната на изгубен зъб при хората ще бъде много по-лесно - просто ще изникне нов на неговото място.

Източник

Знаете ли, че опосумът има тактика за спасяване от хищници?

  

    Опосумите са смятани много хитри заради тази тактика, която ползват, а именно - да се преструват на умрели, за да заблудят врага. 

    Наскоро обаче учените са установили, че това не е тактика изобщо. Оказа се, че всъщност те се стресират толкова много, че изпадат в кататонична фаза, при която те губят съзнание или просто казано - припадат от страх.

   

     По принцип опосумите не реагират постоянно така. Когато видят някой хищник те започват да ръмжат и да използват заплашителни действия с цел да го прогонят. Припадат само, когато са изненадани от срещата с хищника в миг, който не са очаквали.

    

    Състоянието, в което изпадат в този момент е сковаване на цялото тяло, с широко отворени очи и изплезен език.

    

    По този начин успяват да заблудят врага, но понякога получават и доста наранявания. Времето, което им отнема да излязат от това състояние трае от няколко минути до часове.

    А знаете ли, че женските опосуми раждат до 18 малки при период от 12-14 дни след зачеването?

Източник

Най-добре имитираща звуци птица

Знаете ли, че не само папагалите са добри в имитацията на звуците, които чуват? 

В Югоизточна Австралия живее една птица, наподобяваща външно на фазан, и имитира перфектно всички звуци, които чува около себе си, в това число и механичните като щракане на фотоапарат и звук на трион. 

Това е птицата Лира. Кръстена е така не само заради опашката си, която прилича досущ като музикалният инструмент лира, но и поради способностите на птицата да имитира звуци от околния свят.

Тази птица живее и гнезди на земята.  Гнездото и е направено от съчки с големина колкото да побере единственото яйце, което снася. Размножителния период е през дъждовната зима, когато популацията на насекоми е в изобилие.  

Източник

Защо котките имат четири пръста на задните си лапи?

Знаете ли, че котките имат 4 пръстчета на задните си лапи, а пет на предните? Но защо е така?

По принцип правилният въпрос би бил защо има пет пръста на предните? Нормално е да са четири пръстчета. Котките обаче имат още едно пръстче на предните крака, което е както палеца при хората. Смята се, че това пето пръстче играе важна роля при катерене по дърветата и при хващане на плячката при улов. 

А що се отнася до въпроса за четирите пръстчета на задните крачета учените смятат, че допринасят за по-бързо бягане. 

А знаете ли, че се раждат котки и с допълнителни пръсти? В повечето случаи става на въпрос за генетична аномалия, която се предава в поколението. При някои котки това допълнение има положителен, а при някои отрицателен ефект. 

Източник