Кои са Йокутите?

Йокутите (Йокут – означава „човек“ и „народ) са народ, който населява централната долина в Калифорния. Те живеят на племена,  в отделни населени места или отделени семейства. Имат си вожд и съвет. Отличителен белег за тях е диалектът, на който говорят - езикът Йокут. Учени се опитват да създадат тяхна азбука, за да разберат по-добре начина им на общуване. Те са от тези племена, които все още си сигнализират чрез дим, за да съобщават приближаваща опасност. С чужденците общуват само чрез мимики и жестове.

Те представляват 40 отделни групи или племена, като всяко от тях си има вожд, който обикновено е най-богатият човек сред тях.

Начин на живот. Обикновено живеят в постройки за по 3-4 човека, но има и такива, които са за над 10. Жилищата им са близо до река или потоци, защото главно се изхранват чрез лов и риболов. 

Младите рядко се отделят от възрастните, за да живеят самостоятелно. По-скоро възрастните се отделят от тях, за да изживеят старините си. Имат много ритуали за посрещане на нов член в семейството, което най-често е снаха. Преди да се оженят, мъжа отива да живее при семейството на жената за период 5-18 месеца. Целта е да видят дали могат да общуват добре помежду си и дали са плодовити. След това жената прекъсва всички връзки със семейството си и заживява с мъжа и неговото семейство. 

Жената е отговорна за храната, за сеитбата и беритбата, за приготвяне на храната и отглеждане на децата. Мъжа прави оръжия и ходи на лов и риболов (за семейства, които наблягат на вегетарианска храна се знае, че нямат добър ловец вкъщи). Ловното обучение започва още от детска възраст, предавайки се от баща на син. Също така си строят канута за риболов и ходят на събрания на племето.

Лидерство. Всяко отделно племе има двама водача. Начело е Вождът на племето (задължително от тотемната линия „орел“) и Уинатун. Те управляват всичките малки селца, които образуват едно племе. Обикновено седалището им е в най-голямото и най-добре организирано село.

Вожда събира такси от всеки племенен член, под формата на хранителни запаси на всеки две седмици. Също така играе ролята на съдия и е на чело на всяка церемония, ритуал или обществена проява – игри, събрание край огъня или племенно събрание. Отговорността за старите, болни и бедстващи хора също се пада на него. 

Отговорностите на Уинатун са съсредоточени в това да съблюдава визитите, които преминават през селото. Тъй като хаотичното преселване от село на село не е толерирано от йокутите, една от най-важните функции на пратеника е да пренасочва номадите или да ги праща при вожда, според личната си преценка. Съблюдаването на междуселищната търговия също е негова отговорност, затова и често е изпращан в други села за преговори. Обикновено йокутите търгуват с неща, в които са най-продуктивни – кошници, специфична храна и билки. Най-желаната стока са стрели и сечива, както и неща с които не разполагат чисто териториално. 

С идването на испанците изявяват желание за притежание на вещи, характерни за белите хора – техни дрехи, съоръжения, дрънкулки и всякакви придобивки, които биха могли да улеснят бита им. Междуплеменните сделки сключват с „пари“, като тяхната парична единица е под формата на речни миди, за които мъжете ловко се оглеждат, ловейки риба. На белите заплащат с подслон, храна, кожи, а на някои места за разменна монета служи и жената. 

Битието на народа йокут е тежко, но въпреки това те много обичат игрите и забавленията. Те спомагат за общуването между членовете на племето и сплотяване на цялата общност. Редовно се организират обществени събирания и игри.
Източник