Кой е измислил Кока-Кола?

На 8 май 1886 в Атланта, Джоржия д-р Джон Пембертън е почерпил своите клиенти в аптеката с това питие, което веднага става популярно и започва да го продава за 5 цента за чаша.

Един следобед той е разбъркал сладката течност, след което отива в аптеката, за да я газира. Започва да я предлага на клиентите на аптеката и веднага става голям хит. Счетоводителят на Джон Пембертън - Франк Робинсън, който впоследствие му става и партньор, измисля първото лого на газираната напитка.

Пт 1886 до 1892г двамата партньори са продавали до 9 чаши от напитката на ден. След това един добър търговец на име Кендлър, започва да прави рекламни материали, свързани с Кока-кола до такава степен, че хората започнали да я виждат навсякъде. И тази стратегия е проработила. Не след дълго един инвеститор решава да я бутилира и Колата започва да увеличава продажбата си като цената за една бутилка става един долар. 

Не след дълго обаче започват да се появяват имитатори на напитката и Кола не е бика много доволна от този факт. Насърчавала своите клиенти да искат да пият от "оригиналната Кола". След това решили и да създадат своя бутилка, която да се отличава от всички останали, за да знаят хората какво пият. 

Известно време след това напитката се разпространява в много държави и щати в Америка и става една от най-най-популярните напитки в днешни дни.
Източник

Кой е измислил ножицата?

Ако се поровим малко в интернет ще намерим едно фалшиво твърдение, че ножицата е измислена не от кого да е, а от самият Леонардо да Винчи. Това разбира се не е вярно. Ножиците са били измислени много преди това.

Човекът, който е измислил ножицата е неизвестен. Най-ранни данни за съществуването на такъв инструмент датира преди 4000-5000 години в Месопотамия.

Дълги години след това, ножицата, която познаваме и днес, е била за първи път документирана по времето на Римляните. Тогава са правени от бронз или желязо. За богатите са правени и от по-скъп метал и са били гравирани и украсявани.

Източник

10 факта за овцете

1. Овцете са тревоспасни животни - хранят се със семена, трева и растения.

2. Агнетата подхождат няколко минути след раждането си и са зависими от майките си първите четири до шест месеца от живота.

3. Не само, че могат да разпознаят до 50 лица на други овце и да ги помнят две години, но те могат да различават и човешките лица.

4. Когато овцете преживеят стрес и изолация те започват да показват признаци на депресия, близки до тези на човека.

5. Овцете използват различни интонации на гласа си за да покажат емоциите си.

6. Овцете имат впечатляваща памет и умения за разпознаване. Те си създават приятелства и изпитват тъга, когато някой техен приятел умре.

7. Могат да изпитват емоции като гняв, ярост, отчаяние, скука, отвращение и щастие.

8. Овцете са едни от първите животни, които са били опитомени.

9. Могат да различават емоции по лицето.

10. Имат изключително впечатляващо зрение, което им позволява да виждат почти на 360°, което означава, че виждат зад себе си без да се обръщат.
Източник

Любопитни факти за слуха

Загубата на слуха води до чувството за отдалеченост и изолация от околния свят, което може да доведе до депресия.

Загубата на слуха започва с намаляване на горния диапазон на честотите. Шума измерваме в децибели, а диапазона на честотата  на звука в херцове.

Диапазона на честотата на звука, който чуват хората е между 20 и 20 000Hz, но най-чувствително чуваме между 2000 и 5000Hz.

Що се отнася за шума - най-безопасно е за нашият слух е шума между 0 и 85dB. Всичко над тази стойност уврежда слуха ни.

Ето и някои факти, относно слуха на човека: 

1. Според Световната Здравна Организация (СЗО) около 466 милиона хора по целия свят страдат загуба на слуха.

2. Всяко трето на хиляда деца се ражда с увреден слух на едното или двете уши.

3. Повече от 90% от глухите деца се раждат от родители с увреден слух.

4. Възрастни между 20 и 69 години най-често претърпяват загуба на слуха си,  най-вече между 60 и 69 години.

5. Във възрастовата група между 20 и 69 години е два пъти по-вероятно мъжете да са с увреден слух, отколкото жените.

6. Вашият слух зависи от малки мъхчета, които са разположени в ухото. Ако те изчезнат - губите и слуха си.

7. Най-вероятната причина за загуба на слух е излагане на висок шум над 85dB.

8. Вашият слух може сериозно да пострада само при единично излагане на много висок шум като взрив или гърмеж на пушка.

9. Ушите винаги са активни, дори когато спите те са нащрек. Мозъка обаче ги блокира.

10. Ушите служат не само за чуване, но и за пазене на равновесие.

11. Не всички същества на Земята чуват с уши. Змиите използват челюстни кости, рибата реагира на разлика в наляганията, а мъжките комари използват антени.

12. С напредване на възрастта човек започва да чува по-малко високите честоти.

13. Кучетата чуват по-високи честоти от хората.

14. Котките чуват повече от хората и кучетата. Мускулите на ушите им позволяват да ги завъртат до 180°.

15. Слуха на маймуните е малко по-неточен от този на хората на честоти под 8000Hz, но могат да чуват до 45000Hz, което е една октава повече от човешкия лимит.
Източник

Софи: кучето чудо

Софи - кучето чудо

Всичко започва на 7 Април 2009г. Кучето, заедно със своите стопани е плавало на яхта в Австралийското море и изведнъж морето става много бурно. Софи по едно време се приближава към ръба на яхтата и въпреки опитите на семейството да я спасят, кучето изчезва от техният поглед. Какво се случва след това?

Софи успява да преплува няколко километра и да стигне до брега на остров Сейнт Бийс, който е обитаван само от диви животни. Там, тя живее в продължение на четири месеца. 

Веднъж рейнджъри съобщават, че са забелязали куче, което е било в много лошо състояние, но не могли да го хванат. Кучето успява да оцелее в собствения си "сървайвър" за 4 месеца, хранейки се с диви животни. Един ден рейнджърите срещат отново кучето и го хващат. Съобщават за случката и семейството на Софи весна отива до там, за да провери дали това не е случайно тяхното куче. Радостта е била голяма когато се срещат и от тогава Софи продължава са живее безгрижен живот със своето семейство.
Източник

Експериментът с малкия Алберт: Какво постигат?

През 1920г учените Джон Уотсън и Розали Рейнър извършват най-неетичния експеримент с едно деветмесечно бебе на име Алберт.

Експериментът включвал предизвикване на страх от различни предмети. Целта е била да се разбере дали хората ги е страх по рождение от някои неща или започват да се страхуват от тях впоследствие на преживяванията им. 

Първо са започнали с лабораторна мишка. Дали я на малкия Алберт, за да видят каква ще е реакцията му. Бебето изобщо не се страхувало, а даже било любопитно да разгледа малкия гризач отблизо. 

След това започнали отстрани да предизвикват висок шум с чук върху метал с цел да свърже бебето идването на мишката със звука, който го плаши. След известно време бебето започва да плаче от страх още като види малката мишка.

Повторили експеримента и с други предмети, като накрая бебето се страхувало от всичките.

Като заключение на експеримента двамата учени установили, че страхът от определени неща е на база на преживяванията му.

Източник

Какво се случва след проведен експеримент с деца?

През 1968г учителката Джейн Елиът е била подтикната да направи един експеримент с децата, на които преподава.

Тя е разделила децата от своя клас на две групи: деца със сини очи и деца с кафеви и тъмни очи. 

Тези със сините очи са били етикетирани като по-добрите и първенците, докато тези с кафеви очи са били определяни като деца под тяхното ниво заради разликата в цвета на очите.

Целта е била белите деца да разберат какво означава расизъм и, че е нещо, което те трябва да избягват да правят.

Това, което показало този експеримент е било, че поведението на децата със сините очи се е променило веднага. Започнали да упрекват и да се подиграват на другите за това, че не са като тях и да се изтъкват колко са важни и умни и започнали да получават по-високо оценки в клас. В същото време тези с тъмните очи са се почувствали подтиснати, унижени и стресирани и успехът им в училище е станал по-нисък. 

В края на експеримента децата са почувствали облекчение, че няма да се третират като различни и разбрали какво е чувството когато се държат така с теб. От тогава този експеримент е провеждан много пъти и резултатът е бил един и същ.
Източник

10 интересни факта за цветовете

1. Най-популярният цвят. Оказва се, че най-популярният и предпочитан цвят в света е синият! На база на проучване, което е направено в целият свят е установено. че 40% от хората избират синият цвят като най-любим, следван от виолетов (14%). Оказва се, че оранжевият и жълт цвят са най-малко предпочитани.

2. Знаете ли, че червеният цвят е първият, който виждат бебетата? Установено е, че бебетата на възраст около 2 седмици първо разпознават червеният цвят. Предполага се, че това е така, защото червеното е с най-голяма дължина на вълната от всички цветове, който го прави и най-лесният за разпознаване от рецепторите в очите на бебетата.

3. Установено е, че розовият цвят е най-успокояващият. В някои затвори и клиники се боядисват стените и металните решетки в розово с цел успокояване и укротяване на агресивни затвориници или пациенти.

4. Знаете ли, че белият цвят е най-препочитан за автомобилите с цел предотвратяване на ПТП? Оказва се, че бялата кола се вижда най-добре на пътя само при изключение на сняг. Въпреки факта, че човешкото око най-бързо разпознава жълтият цвят, бялата кола се оказва, че се забелязва най-добре на пътя. Следвана е от сивата кола, но за нея се казва, че става по-малко видима в мъгла и дъжд.

5. Най-апетитните цветове са червено и жълто. Не случайно повечето известни брандове имат червено и жълто в логото си. Оказва се, че тези цветове събуждат апетита при хората. А цветът, който подтиска апетита се оказва, че е синият.

6. Знаете ли, че синият цвят привлича комарите? Оказва се, че комарите ги привличат тъмните цветове и най-вече синият цвят. Затова в сезона на комарите хората трябва да се обличат в светли дрехи.

7. Твърдението, че бика мрази червеният цвят е мит. Оказва се, че не от червеният цвят се дразнят, а от самото движение на "мулетата" ги дразни. Всъщност всеки движещ се предмет ги дразни и предизвиква без значение от цвета.

8. Най-дразнещият цвят е жълтият. Проучване е доказало, че жълтият цвят най-много дразни човешкото око и предизвиква гадене, затова се избягва в самолетите.

9. Знаете ли ,че сцените, които са цветни, а не черно-бели са най-запомнящи? Например ако на бял лист е писано с черен химикал вероятността да забравите написаното е по-голяма в сравнение с това, ако на листа е писано с цветни химикали.

10. Жените виждат цветовете по-добре от мъжете. Жената може да разпознае най-малките нюанси на червеният цвят например, докато за мъжете този цвят ще е само червен. Това е така, защото се оказва, че генът за разпознаване на цветовете е в Х хромозомата и тъй като жените имат две Х хромозоми, те могат да разпознаят по-добре червено-оранжевите цветове. Мъжете от своя страна обаче могат да улавят по-добре и най-малките движения на обектите за разлика от жените.
Източник

С какво е полезно глухарчето?

Глухарчето е вид цвете, което е широко разпространено по света. Всички го познаваме като упорито цвете, което расте в градината ни. Но знаем ли какви полезни свойства всъщност притежава? Ето някои от тях:

• Имат хранителна стойност близка на зеленчуците, които консумираме: от корена до цветето са богати на витамини, минерали и фибри.

• Богати са на антиоксоданти: бета картел и полифеноли, които предпазват клетките от свободните радикали и намаляват оксидативния стрес.

• Имат противовъзпалително действие: възпалението е реакция на организма при дадено заболяване. Открити са вещества в глухарчетата, които намаляват възпалението и подобряват състоянието на организма.

• Намаляват кръвната захар: наличието на цикорова и хомогенна киселина в глухарчетата са две биоактивни съатавки. Намират се във всички части на цветето и могат да помогнат за намаляването на кръвната захар.

• Намалява холестерола: съдържанието на някои вещества води до намаляване на холестерола и редуциране на сърдечно-съдовите заболявания.

• Намаляване на кръвното налягане: не е напълно доказано, но се знае, че има диуретично действие, което води до изхвърляне на излишната вода от организма и от там до намаляване на кръвното налягане.

• Имат защитен ефект върху черния дроб.

• Помагат за намаляване на теглото: увеличават въглехидратния метаболизъм и намаляват абсорбцията на мазнини.

• Имат антиканцерогенно действие: някои изследвания са показали, че корените на глухарчетата намаляват растежа на раковите клетки.

• Засилват метаболизма и помагат при запек.

• Имат антимикробни и противовирусни свойства, като по тозо начин помагат на имунната система.

• Помагат при кожни проблеми: акне, състаряване и слънчеви изгаряния.

Приложенията на глухарчетата са много в медицината. Глухарчетата могат да се приемат в суров или опечен вид, а корените могат да се сушат и да се консумират под формата на чай.
Източник

Знаете ли кой е измислил захарният памук?

Захарен памук

Когато настъпи сезона на панаирите човек се сеща за няколко неща: бира, кебапчета, блъскащи колички, въртележки, тараби и захарен памук! 

Това сладко и лепкаво изкушение се продава от много години по панаирите, но знаем ли кой го е измислил?

Първо трябва да се спомене, че много хора биха казали, че е нездравословно, но имайки впредвид нещата, които се продават по панаирите, трябва да се отбележи, че това е най-здравословното и ниско калорично. Един захарен памук има средно 105 калории!

Ще ви прозвучи много странно, но човекът, който е открил захарният памук е бил зъболекар. Уилям Морисън с помощта на конфекционера Джон Вартън са създали и патентовали през 1897г "електрическа машина за сладки". 

Съвременните машини за захарен памук работят на принципа на машината, създадена от двамата: нагревател разтапя захарта до сироп, а центробежната сила кара този сироп да минава през малки отвори и от там излиза под формата на нишки. Реално захарта няма как да се кристализира, а вместо това приема тази форма, която дефакто е стъкло, направено от захар. 

За първи път Морисън и Вартън изкарват машината на панаир през 1902г. От 20 хиляди регистрирани посетителя, те са продали 68 хиляди захарни памука.
Източник

Произход на тениските

В нашето ежедневие всеки има в гардероба си тениски. Те биват много модели, цветове, мъжки, дамски или детски. Това е дрехата, която всеки носи в своето ежедневие. Някога чудили ли сте се обаче кой е измислил тениските?

Историята им започва, когато за Американските войници по време на Испанската война, се ушива бельо под формата на гащеризон. 

След това една текстилна компания през 1902г предлага свой модел, като разделя това бельо на горна тениска с дълъг ръкав и дълги гащи. 

През 1938г друга компания пуска на пазара тениска с къс ръкав, която вече освен като бельо, може да се използва и като връхна дреха.  

През 50те и 60те години тениската набира популярност когато един актьор от Холивуд носи тениска в един филм. 

Тениските с щампа пък стават известни когато кандидат-президентът Томас Дюуи през 1948г решава да направи рекламни тениски за своята компания. 

Източник

Къде е незаконно да храните гълъби на улицата?

Източник

Гълъбите са навсякъде в населените места. Забелязват се струпвания там, където има повече хора, които изхвърлят повече боклук, от който се хранят гълъбите. Всеки, който седне на пейка в някой град рискува да бъде обграден от птиците, просещи храна. В един град обаче са забранили със закон храненето на гълъби.

Този град е Сан Франциско. Там ако храниш гълъб рискуваш да те глобят от 45$ до 300$ за постъпката.

Причината за възникването на тази забрана е мнението на управата, че колкото повече се хранят, толкова повече се замърсява околната среда, вреди се на самите птици, защото може да се прехранят, и също така се стимулира размножаването им. Да не забравяме, че хвърленото парче храна привлича също така и гризачите. 

Друг аргумент е, че птиците носят зарази като салмонела и менингит и цапат сградите и обществените места.

Въпреки факта, че са забранили храненето им се отбелязва, че по този начин целта не е да се убият, а просто да не се стимулира излишното развъждане на "плъховете с криле" както ги наричат.
Източник

Слагали ли сте грозде в микровълновата?

Микровълновата се използва от много време насам и хората са слагали какво ли не в нея, за да видят какъв ще е резултата и то не само хранителни продукти. 

Един любопитен човек е решил да сложи грозде в микровълновата и да види какво ще стане.

За негова изненада и за всички ни гроздето в микровълновата се е подпалило. Опитът е осъществен през 2011г и от тогава насам никой не е успял да обясни защо гроздето се запалва в микровълновата.

Чак март 2019г е публикувано проучване в научно списание, в което обясняват, че феноменът на подпалване и горене на гроздето в микровълновата се дължи на свободни електрони и йони, които се струпват да образуват плазма когато се нагорещи гроздето.
Източник

Любопитно за прерийните кучета

Целуващи се Прерийни кучета

Прерийните кучета са вид земна катерица обитаващи в Северна Америка и Мексико. Те са тревоспасни животни и биват 5 вида: черноопашати, белоопашати, кучета ма Фюжън Юта и Мексикански прерийни кучета.

Имайки впредвид името, всъщност те не са кучета даже дори не са хищници. Те са наречени така поради звуците, които издават, които са много близки на кучешкия лай. За първи път са описани в дневниците "Експедицията на Люис и Кларк" през 1805г, където се съобщава, че са се натъкнали на селище на Прерийни кучета. 

Тези сладки гризачи достигат средна дължина до 30-40см включително и късата им опашка и тежат от 0,5 до 1,5кг.

Главно се хранят с растения, макар че понякога предпочитат и насекоми. Хранят се с трева, корени и семена. Зимата са виждани дори да си хапват малко сняг, за да задоволят нуждите си от вода. 

Живеят по високите части в тунели, прокопани под земята. Тунелите достигат дълбочина до 10 метра и ширина около 30см диаметъра. Понякога се срещат до 6 входа на техните тунели. 

Премийните кучета са социални животни и живеят на семейства заедно в колонии като си правят  цели градчета. А знаете ли, че когато се срещнат прерийни кучета от едно семейство, те се целуват? Да, това им е метода да кажат здравей, но се целуват само кучетата в семейството. Отделните семейства не се целуват. 

Техните местообитания достигат регион около 10 декара и са заградени с пръчки и камъни. Ако дойде някое чуждо предимно куче до тяхната граница, мъжките отиват до него, започват да тракат със зъби и да извършват заплашителни движения и започват да се ритат и хапят и ако другото куче е по-голямо като размер, то женското прерийно куче също се включва в боя.

Когато забележат някой хищник, те започват да вият и лаят като кучета, за да предупредят своите близки.

Източник

Виц за добро утро 😁

Една жена се прибира късно след работа. Отива в спалнята, за да се преоблече и какво да види - под одеалото се подават два чифта крака мъжки и женски. 

Разярена жената хваща бухалката и започва да налага и двамата докато спрат да мърдат.

След свършеното тя отива до хола и какво да види: мъжът и полузаспал от дивана се протяга и казва:

- А, скъпа, прибра ли се? Тази вечер ще спим тука, че наште снощи дойдоха късно на гости и решиха да останат.

Какво е Тиха зона?

Знаете ли, че има зона в пустинята Чихуахуа, Мапини, Мексико, която наричат тихата зона? 

Когато попаднете в тази зона радиопредавателите не работят и компасът започва да се върти непрекъснато когато се постави до камъни на Земята. Дължината на зоната е само 50км и се намира в резервата Мапини, който е с големина около 400 хил хектара. 

Много са теориите за тази зона някои от които включват дори извънземни. На тази територия е регистрирано падане на няколко метеорита през 1938г, 1954г, и 1969г. 

Наименованието "тиха зона" не бе дадено до 1966г, когато една компания за нефт праща хора да различат региона. Техният лидер, Август Пеня е бил възмутен от постоянното губене на радио сигнала и е решил да я кръсти "тиха зона". 

Веднъж ракета "Атена" от Американските въздушни сили е била изстреляна с цел да изследват горните слоеве на атмосферата на 11 Юли 1970г. Ракетата е трябвало да падне до Ню Мексико, но вместо това се разбива в средата на Тихата зона. Идват екипи, които разчистват останките и сега няма следа от кратера, който се е образувал тогава.

С годините това място набира популярност и някои хора намират перспектива да го превърнат в туристически регион. Първо се създава резервата Мапини,  който привлича много учени, най-вече биолози, които изследват флората и фауната. 

Легенди се носят и за извънземна активност в този регион - странни отблясъци смятани за космически кораби и извънземни силуети.

Смята се, че този регион е нещо като Бермудския триъгълник. След множествено наблюдения обаче се оказва, че започват да работят радио вълните на мястото, което е посочено като тиха зона. Оказва се, че зоната мести своето местоположение след известно време. Установено е също така, че там където е тихата зона има и много мутации на растенията. 

Все още остава мистерия произхода на Тихата зона. Учените продължават да търсят някакви следи или доказателства за изчезването на радио честотите, а други хора идват там от чисто любопитство.
Източник

Не, това не е листо, а листарка!

Листарка

Семейството Phylliidae съдържа съществуващите истински листни насекоми или ходещи листа, които включват едни от най-забележителните камуфлирани мимики на листа в цялото животинско царство. Те се срещат от Южна Азия през Югоизточна Азия до Австралия.

Тази група насекоми почти не се е променила за 47 млн. години, ако се съди по наскоро намерен в Германия фосил. Phyllium giganteum, който е най-големият от хилядите листоподобни видове и може да се изпъне до 10 см дължина.

Този вид са много тихи през деня и активни през нощта. Мъжките могат да летят когато станат възрастни и го правят само когато са провокирани докато женските не могат да летят. Хранят се с боровинки и розови листа и обичат много влажни и приветливи места. 

Могат да се отглеждат и като домашни любимци в клетки, но не и в аквариум заради нуждата от постоянен поток на въздух около тях. 

Източник
Източник
Източник 3

Знаете ли, че на някои точки в Канада хората тежат по-малко?

Да, точно така. Има някои точки в северната част на Канада, където ако се претеглите, то ще тежките по-малко. На какво се дължи това? Отговора е ясен, но и много интересен. Оказа се, че на тези места гравитацията е по-малка.

Учените са се опитвали да разгадаят тази загадка и да намерят причината за това. С помощта на сателитни картини, които са получени от специален сателит, който изследва гравитацията и климата на Земята, те са успели да разгадаят загадката. 

По време на последния ледников период северната част на Канада (Хъдсън Бей) е била покрита от дебел пласт лед, който след това започва да се топи. Да, обаче, процеса на топенето на леда е бавен и отнема много време докато се просмуче всичката тази вода през земята. Процесът на топене е започнал преди 28 000 години и продължава до днес като все още не се е разтопил напълно въпреки, че глобалното затопляне е ускорило процеса.

Освен леда, който намалява масата на земната повърхност и от там и гравитацията, има още едно обяснение за ниската гравитация. Установено е, че земната магма, която се намира на 160км дълбочина, се вихри постоянно като създава конвекционни течения, които въвличат надолу континенталните тектонни плочи, което намалява масата на тази област и от там и гравитацията. 

По-малката гравитация означава липса на плътност, а от там и хората тежат по-малко там, в сравнение с другите места.
Източник
Източник

Какво трябва да знаем за коприненият протеин (протеин от паяк)?

Знаете ли, че паяците правят своите паяжини с помощта на коприна, която те сами си произвеждат? А знаете ли, че тази коприна има уникални свойства, които имат широко приложение за хората?

История.Хората са използвали копринената паяжина от паяк в продължение на много години. Гърците са използвали паяжините да спрат кървенето на рани, а Аборигените са ползвали коприната за направата на корда за въдица за лов на малки риби. Също така е използвана и за направата на мерници на оръжия с оптика до Втората Световна Война и хората от Соломонските острови още я използват за направата на мрежа за риболов.

Приложение. Сегашните изследвания за коприната включват потенциалната и употреба като много здрав, лек и гъвкав материал. Интересно е, че е изградена от специален протеин, който паяците усукват по определен начин, при което се получават тънки здрави нишки, с които изграждат своята паяжина. Поради комбинацията на механичните свойства и нетоксично производство, в момента коприненият протеин е предпочитан материал за направата на редица материали като:

• Бронежилетки;
• Въжета, мрежи, колани за автомобили, парашути;
• Неръждаеми панели на моторни превозни средства и кораби;
• Биоразградими бутилки;
• Бинтове, хирургични конци.

Получаване. Производството на копринен протеин обаче не е лека задача, тъй като няма как да си направите ферма от паяци и да извличате протеина от тях, защото първо на първо, паяците са канибали и ще започнат да се ядат един друг.

Само за един метър квадратен платно от този протеин ще са необходими 400 паяка!

Коприната също така се втвърдява при контакт с въздуха, което също прави непосилна задачата за извличането и.

Затова учените се концентрират на начина, по който паяците изграждат коприната, като протеина за направата му ще произвеждат отделно. Тъй като не може да се получва все още по химичен път, учените са направили ГМО микроорганизми, които могат да възпроизведат коприненият протеин. Той обаче не е съвършен като естествения протеин и се мисли и за други алтернативни методи.

Наскоро в Канада са вкарали гени за производството на протеина в козите, с цел да получават коприненият протеин в тяхното мляко. Очаква се този метод да е по-добър, защото методът на получаване на мляко в млечните жлези на бозайниците е идентичен с метода на получаване на коприненият протеин при паяците.

Производство. Въпреки, че са намерени методи за получаването на копринен протеин, все още е много трудно да се направи производствен процес, в който да се усуква протеина и да се получава коприната. Това е така, защото съдържанието на протеин в коприната на паяка е 50%, което е много висока концентрация, при което се получава много вискозна течност, която трудно се усуква.
Източник

Най-скъпото куче в света

Кучетата са най-добрият приятел на човека. Някои от тях се отглеждат за пазачи, за лов или за домашен любимец. Има толкова много породи в света, но само една засега води класациите за най-скъпа порода. Това е Тибетски дог или т.нар. Тибетски мастиф.

По името може да разберем, че произлиза от Тибет. Преди 19 век има много малко информация за породата, но се смята, че съществува от няколко века. 

ДНК анализи показват, че е съществувал в Тибет преди 5000г. През 1847г е бил внесен в Англия като подарък за Кралица Виктория от Лорд Хендри, Вицекрал на Индия. През 1874 Принца на Уелс, който впоследствие става Крал Едуард VII е внесъл в Англия още два броя от тази порода. След това е продължило внасянето на тази порода кучета в Англия и Европа до Втората Световна Война. След 1976г започва отново вноса на породата и нейното размножаване. В Америка се популяризира през 1950г. 

Размери. На височина мъжките достигат до 66см, а женските до 61см. Тежат между 40 и 70кг. 

По характер тибетският дог е спокоен, сдържан, относително дружелюбен с други кучета, но ако е предизвикан, е способен да отговори с подобаваща агресия. Много послушен и съобразителен, лесен за дресировка и обучение. Една от отличителните му черти е голямата му чистоплътност, която е подобна на тази при котките.

И да дойдем на цената. Както съобщихме в заглавието засега това е най-скъпата порода в света. Представител на породата на име Big Splash е най-скъпото куче, продадено за близо 1.5 млн. щатски долара на изложение в Китай. През 2013 г. въглищен магнат плаща огромната сума, за да стане притежател на четириногото.

Иначе пухкавите кучета се продават на цени от 2000 до 750 000 долара, като предишният рекорд за най-скъпо куче отново се държеше от Червен тибетски мастиф – Red lion, който е продаден за 1.4 млн. долара. Причината да са смятани за благородни кучета не идва от високата им цена, а от факта, че въпреки дългата си гъста козина те не миришат, дори когато се измокрят. Освен това тибетците вярват, че тези кучета носят души на монаси, преродили се поради неправеден живот.
Източник
Източник 2
Източник 3

Къде е незаконно да дъвчиш дъвка?

Дъвченето на дъвка е любимо занимание на много от нас, но в същото време досадно за някои отстрани, а да не говорим за изхвърлянето на дъвката след това. 

Има една държава, в която им е омръзнало да чистят дъвки от пейките, от градския транспорт и обществените места и сгради. 

Тази държава е Сингапур.

Там, през 1992г Премиерът  е решил да забрани дъвките със закон! Този закон е все още в сила, като през 2004г са направили изключение за дъвки за медицински цели, предписани от зъболекари, като се записват данните на хората, които ги ползват.

Така, че ако някой ще посещава това място е добре да се отърве от дъвките в джоба или чантата, за да не бъде глобен за нарушаване на закона. 
Източник

Какво е камикадзе?

Думата "камикадзе" в последствие е била използвана за японски пилоти-самоубийци през Втората световна война, но всъщност означава "божествен вятър" и първоначално е била използвана за два големи тайфуна, които са преминали през Япония 1274г и 1281г.

И през двете години орди на Монголци, ръководени от Кубилай Хан са плавали от Китай за Япония, за да я превземат, като и двата пъти голяма буря ги е връщала обратно. Японците са смятали, че тези бурни ветрове са пратени от Господ, за да ги предпази и ги нарекли "божествени ветрове" или "камикадзе".
Източник

Какво представляват нанотехнологиите?

Нанотехнологиите са инженерна технология. Те представляват система, която работи на атомно ниво между 1 и 100 нанометъра. Един нанометър е една милионна от метъра с големина около 3-4 атома. За сравнение човешкият косъм е средно с широк около 25 000 нанометъра. Ето и някои продукти на нанотехнологията:

Наноботи

1. Нанороди - нанородите са една морфология на наноразмерните обекти. Всеки от техните размери варира от 1–100 nm. Те могат да бъдат синтезирани от метали или полупроводникови материали. Нанородите се получават чрез директен химичен синтез. Използват се в различни технологии, в биомедицината, транспорт на лекарства в организма, фототермична терапия и микроелектромеханични системи.

2. Наноботи - това са роботи, наноиди или машини с размери 50-100nm. Наноботите може да се програмират за да извършват определени задачи на молекулно ниво. Използват се за вземане на ДНК проби, генна терапия, операции, средаства за доставяне на лекарствени вещества до клетките и др.

Въглеродни нанотръби

3. Въглеродни нанотръби - представляват наскоро открита алотропна форма на въглерода. Те са във формата на цилиндрични въглеродни молекули и имат необикновени химични и физични свойства и имат голямо приложение в нанотехнологията, електрониката, оптиката и други области на материалознанието. Те демонстрират голяма якост и уникални електрически свойства и са ефикасни топлопроводници.

Нанотехнологиите имат широко приложение както в медицината, така и в козметиката, спорта, текстилната промишленост и екипировката. Иновативното развитие на нанотехнологиите е използването им като биосензор, системи за пренос на лекарствени вещества и в управлението на околната среда. Наночастиците, магнитните частици и микросферите са популярни компоненти на проучванията на нанотехнологиите.

Наночастици - също познати като нанопрах или нанокристал са частици с големина по-малка от 100nm. Наночастиците освен, че се произвеждат от човека, се срещат и в природата. В зависимост от материала, от който са изградени те биват метални, въглеродни, керамични, полупроводников материал, различни полимери и изградени от липиди. Важно приложение имат в доставката на лекарствени вещества, като позволяват да се контролира  доставката на определените места. Освен това имат приложение и в набелязване на тумори, доставка на гени и други.

Магнитни частици - магнтните наночастици или нанозрънца са частици с размери от 50 до 200nm и са изградени от желязо, никел и кобалт. Те могат да се събират или преместват с помощта на магнитни полета. Повърхността им  е покрита с функционално активен химичен компонент. Когато се използват за биологични цели повърхността им се изгражда от нетоксични материали. 

Микросфери - имат сферични кухи или плътни частици с големина от 1 до 1000 микрометра. Те са изградени от стъкло, керамика, полимери и метали, но най-вече биоразградими биополимери. Естествените микросфери са изградени от протеини (албумин, колаген и желатин) и въглехидрати (карагенан, хитозан и нишесте). Най-широкото им приложение е в медицината.

От 20 години насам има сериозен прогрес в разработването на нанотехнологии. Очаква се в бъдеще приложението им в различните сфери да се увеличи и да има много нови постижения в тази област.
Източник

Какво представлява генната терапия?

Учените работят от няколко години да превърнат геннта терапия в реалност. За сега тя е одобрена само за рядка форма на наследствена слепота при малки деца. Това е единственото по рода си лечение, което е одобрено в САЩ.

Човешките гени съдържат кодирана информация за получаването на специфичен протеин в тялото, който е в основата на здравето на човешкия индивид. В повечето случаи, при които не може да се определи причината за възникаване на заболяавнето, то то се дължи на генетичния материал. Болестта  възниква в резултат на експресията на гени, въздействието на околната среда и правото на избор на човека. Много от заболяванията като тези на имунната система и на кръвта, рака, проблеми с метаболизма са резултат от мутации на гени. Генната терапия е революционен метод, по който се поправят генетичните грешки в организма.

Генната терапия се базира на вкарване на гени в клетките в тялото на пациента за лечение на заболяване, при което мутиралият ген се замества или поправя, за да функционира правилно. Процесът може да се осъществи като се замести проблемният ген със здрав, като се инактивира мутиралият ген или като се вкара нов ген, който да се бори с болестта.

Има много успешни опити, които са извършвани в този аспект. Медицинската техника е разработена през 1972г. Първата генна терапия е била извършена от Уилям Андерсън и Микаил Блийс през 1990г. 

Евентуално генната терапия ще се првърне в революционният метод за лечние на 21ви век, който носи решение на над четири хиляди медицински състояния, които са получени вследсвие на генни мутации. Ако някои от тези гени се коригират или заместят, то много хора ще се радват на по-дълъг и здравословен живот.
Източник

Персийска принцеса: Символ на красотата през 19 век

Всяка култура си има свои стандарти за красота и външен вид. Стандарта за красота също така търпи промяна и с времето. В Персийската култура през 19 век определението за красота е било различно от това на Запада. Ето и някои снимки на смятаната за красива Персийска принцеса през 19 век в Иран:

Жените, които притжават мъжки черти са били много харесвани, както и мъжете, които имат женски черти. Жени с дебели вежди и мустаци са смятани за много атрактивни като някои си подчертавали тези черти с помощта на козметични материали. Мъжете трябвало да бъдат слаби и деликатни. Понякога разликата между мъж и жена е можело да се определя само по това дали носи забрадка.

Във времето, когато са смятани жените с мъжки черти за привлекателни е живяла и една Персийска принцеса - красавица.

Тя се казва принцеса Кажар - символът на красотата в Персия. Тринадесет млади мъже са се самоубили, защото тя ги е отхвърлила. 

Цялото и име Захра Каном Тадж ес-Салтанех (1883-1936г). Тя е била дъщерята на Краля на Персия, Наср ал-Дин Шах. Омъжила се е и е имала е четири деца - две дъщери и двама сина от нейният съпруг Амир Хюсин Кан, но след това се е развела.

Сред нейните любовници е бил и един поет, който е написал поема за нея, която се казвала "Ей Тадж".

Захра е била пионер феминист по нейното време. Била е един от основатлите на Обществото на Женската Свобода (Анйиман Хорият Енсеван). Борила се е за правата на жените в Иран, била е интлигентна жена, писател, художник и активист. Била е първата жена, която в съда е съблякла хиджаб и се е облякла като западните жени.

Източник