1. Очите на бухала са тубуларни, а не кръгли и не могат да си въртят очите. Този техен недостатък обаче се компенсира от възможността им да си въртят главата на 270° настрани и 90° нагоре и надолу.
За разлика от повечето птици, очите на бухала са разположени отпред на главата, а не отстрани, което им позволява да имат по-хубава видимост. Лобопитен факт е и това, че бухала има кристална видимост за далечни разстояния, но не вижда добре наблизо.
2. Повечето птици използват гравитацията, за да пият вода.
Когато ние пием вода, тя преминава през хранопровода чрез механизъм, наречен перисталтика. Птиците не могат да пият вода така. Те или пият като я вземат с помощта на езика си, или си пълнят устата с вода и надигат глава, за да се стече. Разбира се, има и изключения като например гълъбите, които могат да пият вода дори с наведена глава или пеликаните, които си я събират в човките. Птиците, които живеят в пустинята пък изобщо не пият вода.
3. Генетичният материал на гъбите е по-близък до човешкия, отколкото до този на растенията.
Гъбите, заедно с плесените и дрождите, принадлежат към групата на еукариотните организми. Това, което ги прави по-близки до животинския свят е факта, че в клетъчната си стена имат съдържание на хитин, който се намира също така в екзоскелета на насекоми, в люспите на рибата, при членестоноги, мекотели и главоноги. Друг факт, който ги разделя от растителният свят е храненето. Те не фотосинтезират като растенията, а се хранят с хранителни вещества от средата, в която се намират, посредством отделяне на ензими. Друга обща черта с животи софия свят е наличието на ланостерин, съставка, която животните и гъбите използват за получаване на стероиди и формиране на холестерол.
4. Скоростта на падане на мравките е 6 км/ч (за сравнение човешката е 124 км/ч),
което означава, че при падане от височина мравките няма да пострадат толкова сериозно, както човека. За своят размер и маса, мравките притежават доста здрав екзоскелет.
5. Консистенцията на млякото на млекодайният кашалот е като на извара, за да може малкото да се храни под водата. Водните бозайници трябва да раждат и да кърмят малките под водата, което означава, че те трябва да сучат под водата, а нормалната консистенция на млякото би се разтворила във водата. Затова млякото на кашалототе, както млякото на другите водни бозайници, е с висока масленост (около 36% в сравнение с това на крава 4%) и висока енергийна стойност 3840kcal/kg докато млякото на кравата е 640kcal/kg. Това означава, че консистенцията му е като тази на изварата или на паста за зъби, за да бъде по-лесно на малкото да се храни и благодарение на тази висока масленост, малкото си произвежда китова мас.
6. Нишките между кората на банана и плода, които често пречат при ядене, сенаричат флоемни снопчета
и играят роля на съдова система на плода като през нея преминават хранителните вещества, необходими за растежа и узряването му.
7. Опосумите се хранят с кърлежи.
За една година един опосум средно изяжда около 5000 кърлежа и имат имунитет за лаймска болест. Друга храна, която предпочитат са хлебарки, плъхове, мишки, охлюви и дори змии като са имунизирани също и срещу змийската отрова.
8. Човешкото сърце, извадено от тялото, може да работи с часове, ако му се използват кислород и хранителни вещества.
Принципно, донорството на сърце се осъществява след като се установи мозъчна смърт на даден човек. След като се вземе сърцето от тялото, в хладилни условия може да се съхранява между 4 до 6 часа. Този метод обаче е неприложим когато пациента се намира на далечно разстояние от синора. Затова учените са разработили нов метод, при който поставят сърцето в една кутия, в която му изпомпват разтвор на хранителни вещества и кислород като по този начин сърцето може да издържи до 12 часа.
9. Ленивеца може да задържа дъха си под вода за 40 минути, а делфините за 8-10 минути.
Това става благодарение на бавният им метаболизъм, който те могат да забавят допълнително и да намалят сърдечните функции с 1/3. Друга отличителна черта на ленивците е, че скоростта им на движение във вода е значитедно по-висока от тази на Земята (на Земята е около 3-4 метра за минута, а във вода 13 метра за минута).
10. Най-дългата дума в българския език е непротивоконституционствователствувайте. Тя е въведена в тълковния речник през 1947г., за да обслужва т. нар. "Димитровска конституция".
Няма коментари:
Публикуване на коментар