Какво трябва да знаем за аспартам?

Аспартама е одобрен за ползване в хранителната промишленост през 80-те години. Твърди се, че причинява много здравословни проблеми - от главоболие до рак. От друга страна обаче много организации твърдят, че е безопасен. В тази статия ще видим и двете страни с техните аргументи.

Какво е аспартам?
Аспартам е изкуствен подсладител, известен с наименованието Е951.
Като заместител на захарта, аспартама действа върху  вкусовите власинки на езика по същият начин, както захарта.
Използва се в много храни, напитки, десерти, сладки, зърнени закуски, дъвки и продукти за контрол на теглото. Ето я и химичната му структура:

Аспартама е дипептид, малък протеин, изграден от две аминокиселини фенилаланин и аспарагинова киселина. За да стане сладък, към фенилаланина е закачена карбонилна група.

Какво се случва когато попадне аспартам в организма?
Когато приемем аспартам, той не попада в кръвоносната ни система.  Ензимите в стомаха го разграждат на:

• Фенилаланин (аминокиселина);
• Аспаргинова киселина (аминокиселина);
• Метанол (алкохолна молекула).

Ефектите върху здравето на човека се причиняват от тези съставки, които навлизат в кръвоносната ни система.

Фенилаланин
Фенилаланина е есенциална аминокиселина, която трябва да приемаме чрез храната. Хранейки се с храна с висока концентрация на фенилаланин не влияе отрицателно при здравите хора. Най-богатите източници на фенилаланин са: месо, риба, млечни продукти, яйца и ядки.
Аспартама в сравнение с тези източници има нищожно количество фенилаланин, следователно не е причина за притеснение.
Фенилаланина обаче може да повлияе отрицателно на хората с генетични заболявания като фенилкетонурия. Тези хора трябва да избягват приема на храни, богати на фенилаланин особено в подрастваща възраст.
Като заключение можем да кажем, че фенилаланина не вреди на здравето на хората, но трябва да се избягва от хора, болни от фенилкетонурия.

Аспарагинова киселина
Както фенилаланина, аспарагиновата киселина също е природна аминокиселина. Тя също е много често срещана в храните и също така може да се произвежда от нашият организъм. Източници на аспарагинова киселина са месо, яйца, риба и соев протеин.

Метанол
Метанола е токсична субстанция отнасяща се към групата на алкохолите, какъвто е и етанола.
Той е вреден за здравето само, когато се приема във високи дози. По този начин може да се консумира например чрез домашния алкохол. Основните хранителни източници на метанол са: плодове, плодов сок, зеленчуци, кафе и алкохолни напитки. Метанолът, който се получава при разграждането на аспартам в стомаха е в нищожни количества, затова не се смята да предизвиква здравословни проблеми.

Като заключение може да се каже, че аспартама не е вреден за здравето. Той  обаче е смятан като главен виновник за някои заболявания - от главоболие до рак. Тези твърдения обаче не са подкрепени от никакви доказателства, но въпреки това учените са отговорили на някои притеснения.

• Аспартама не причинява рак - няма явни доказателства или изследвания, които да твърдят със сигурност;
• От аспартама не се пълнее - понеже е нискокалоричен е идеален заместител на захарта по време на диета;
• Не предизвиква психични проблеми - само едно изследване е установило, че се увеличават симпромите на хората, болни от депресия, когато са им давали капсули с аспартам. Това изследване обаче няма силни доказателсва и е отхвърлено от повечето учени;
• Не предизвиква пристъпи - всички излседвания са отрекли това твърдение. Само едно гласи, че приема на аспартам от здрави деца води до активиране на зони от мозъка, които причиняват пристъпи;
• Не причинява главоболие - проведени са няколко излседвания, които са установили, че има връзка между честотата на главоболията, но не върху продължителността и интензитета им. Тези изследвания обаче нямат много силни доказателства.

В крайна сметка са направени много проучвания, за да установят безопастността на аспартама. Нито едно от тях не твърди, че е вреден за здравето.
Източник